Глава 11 – Проклятията на принцовете

the_book_of_secrets_by_shaynart-wallpaper-1920x1080 – КопиеБеше късна лятна нощ. След дълъг натиск царица Савина най-сетне бе успяла да пречупи твърдата воля на Светозар и той, въпреки изричното обещание пред Калоян да не го прави, водеше майка си към дома на знахарката. Савина бе едновременно заинтригувана, гневна и обезпокоена от срещата си с тази жена, но тя в никакъв случай не можеше да подмине ставащото просто така. Съмнителната знахарка бе подтикнала Калоян към безпочвена вяра във връзката му с онова момиче. Бе му предрекла щастливо бъдеще с нея. Но нещото, което най-много от всичко я бе подразнило, беше коментарът ѝ по повод контрола, който Савина упражняваше над магията в царството. Подобни приказки бяха недопустими и тя бе решена тази нощ да даде добър урок на тази мръсна шарлатанка. Ако въпросната беше твърде нахална и неуважителна спрямо нея, директно щеше да увисне на въжето. Ако беше по-разумна, щеше да се размине с обвинения за измамничество и кратък престой в тъмницата на двореца. У Савина нямаше съмнение, че за един миг ще успее да вземе страха на старицата и вече бе планирала как да я използва, за да разкара Атина от двореца. Щеше да я принуди да направи предсказание на Атина, обратно на онова, което бе заявила пред Калоян.

– Не се тревожи, брат ти няма да научи, че сме идвали. Това ще си остане наша тайна. – Савина за пореден път успокои сина си, който изглеждаше твърде изнервен през целия път.

– Наистина не разбирам, мамо, защо ти е нужно това?

– Тази жена е наговорила куп лъжи на брат ти. Направила го е на глупак само за да измъкне 30 жълтици от кесията му. Освен това си е позволила да направи дързък и неуважителен коментар по мой адрес. Заслужава да ѝ се даде урок и точно това смятам да сторя тази нощ.

Каретата, в която седяха Савина и Светозар, спря пред тясната тъмна уличка, водеща до дома на знахарката. Савина погледна през прозореца и попита сина си:

– Това ли е мястото?

– Да. Спомням си го съвършено точно, макар през зимата всичко да бе отрупано със сняг. Именно тук я открих.

Двамата слязоха от каретата и тръгнаха към грозната едноетажна къща насреща им. От малките кръгли прозорчета не се виждаше никаква светлина. Савина и Светозар решиха, че старицата навярно вече бе заспала. Те потропаха силно по дървената врата. Със силно скърцане вратата се открехна сама. Двамата пристъпиха предпазливо крачка напред и Светозар вдигна високо фенера, който държеше в ръката си.

– Светозаре, къде си ме довел изобщо? – ахна смаяно Савина.

Къщата беше напълно празна, изпълнена с прах и паяжини, без никакви вещи и мебели, в което и да било от малките ѝ помещения.

– Тук няма никого! Тази къща е необитаема, като гледам поне от няколко години! – отбеляза Савина.

– Майко, това е мястото, не те лъжа. Кристално ясно си спомням, че улицата се намираше точно срещу фонтана на желанията преди пазара. През зимата, когато идвах, къщата светеше, старицата ми отвори, гореше огън в огнището и стаята, в която ме въведе, бе препълнена с книги и сушени билки. Имаше и табела отпред, която не видях сега.

– Това е много странно без съмнение.

Савина събу обувките си и пристъпи боса по дървения под.

– Какво правиш? – попита я учудено Светозар.

– Ще проверя къщата за наличието на магия. Ако тази жена е някакъв вид магьосница и е практикувала вълшебства, то е оставила следи, които ще се опитам да открия.

– Вълшебните ти амулети не би ли трябвало да отчетат, когато някой борави с магия?

– В повечето случай да, но понякога могат да бъдат и заблудени. Те също са направени от магия, и ако някой, който умее умело да си служи с вълшебства, използва магия, но по-силна от тази, с която амулетите са сътворени, те не са в състояние да го отчетат.

– Не знаех за това – смая се Светозар.

– Всяка магия, без значение колко могъща е, може да бъде измамена от друга по-могъща магия. Но макар и невидими, следите от магията винаги остават като пукнатини във времето, и ако знаеш как да ги търсиш, може да ги откриеш.

Светозар наблюдаваше с интерес и изумление това, което Савина стори. Краката ѝ плавно се отделиха от земята и тя се понесе нагоре, реейки се във въздуха. Изпъна ръце напред и от тях като пясък се стече блестящ златен прашец, който изпълни цялата къща, завъртя се сякаш носен от вихър, проникна в стените и пода на дома и изчезна. Савина отново стъпи на земята.

– Сега какво? – попита нетърпеливо Светозар.

– Чакаме да настъпи взаимодействие с другата магия.

– Какво точно трябва да видим?

– Светещи пукнатини във въздуха и стените, които се движат заедно или една срещу друга, в зависимост от типа на използваната магия.

Двамата чакаха дълго, но така и нищо подобно не се случи.

– Изглежда тук няма друга магия – каза Светозар, погледна в майка си и изрече това, за което и самата Савина си мислеше: – Или може би е магия по-могъща от твоята?

– Аз съм най-могъщата вълшебница в цялото царство, Светозаре – заяви Савина, макар в гласа ѝ да се прокрадваше нотка на съмнение. – Невъзможно е да има друг с магия по-силна от моята. Но въпреки всичко историята с тази знахарка е прекалено подозрителна, за да съм спокойна. Ще поставя тайна охрана около този дом, която да го наблюдава непрестанно. Опитът ме е научил, че не бива да се изключва нищо, затова сме длъжни да сме подготвени, ако отново се случи нещо необичайно с това място.

***

И тази сутрин Атина се събуди от високо кукуригане на петел. Откакто бе прочела онази книга, която разказваше една съвсем различна история за Златното момиче, на Атина трайно започна да ѝ се причува това дразнещо и стряскащо кукуригане. Знаеше, че беше напълно невъзможно да е истина, защото в царството не съществуваше нито една птица, още по-малко пък петел. Единствения петел, който тя бе виждала, беше статуята на онзи, който стоеше  на върха на златната арка в началото на пътя, свързващ двореца и селото. Макар също златният петел да беше избродиран в средата на червеното знаме на царството, и да блестеше гордо изобразен върху всеки щит на дворцовите стражи, и тази птица беше безмилостно заличена като живо същество от човешките владения.

Атина си обясняваше тези халюцинации най-вече с книгата, която бе прочела (вече три пъти) и огромната роля, която петелът бе изиграл в съдбата на Златното момиче. Как тя се бе омъжила за царя и бе станала царица, благодарение на неговата намеса.

В тази книга нищо не съвпадаше с онази история, която учителка Персефона ѝ бе повтаряла години наред. В книгата, която хората четяха, Черното момиче беше представена като безскрупулен и побъркан злодей, докато Златното момиче беше описана като храбър герой, милосърдна жена, мъдра царица и грижовна майка. Атина все още беше изумена, че Калоян е неин правнук, както и че цялото царско семейство се оказваха нейни наследници.

Бяха изминали няколко седмици, откакто Калоян се бе качил на борда на онзи кораб и отплава с баща си. Атина не предполагаше колко много той ще ѝ липсва, щом отпътува, но дните ѝ в огромния дворец през по-голямата си част бяха дълги и самотни. Често се отдаваше на приятни мисли за себе си и Калоян. Мислеше за времето, в което той щеше да се завърне у дома и двамата щяха да се врекат един на друг.

Колкото и да се опитваше Атина сякаш не можеше да се впише в семейството на Калоян. По-точно те не я приемаха и допускаха в обкръжението си.

Царица Савина продължаваше да се държи студено с нея и много рядко си разменяха по някоя дума, докато се хранеха в трапезарията.

Маламир постоянно напускаше двореца и отскачаше до селото, за да се срещне с приятелите си. Приятелите му най-често бяха девойки, запленени от безспорния му чар, които той водеше вечер в покоите си. Почти всяка нощ Маламир беше в компанията на различно момиче. Когато не беше с жена, обикновено Атина го виждаше с чаша в ръка. Виното и жените бяха двете неща, които Маламир обожаваше, и от които не смяташе да се отказва. Макар най-големият син на Савина да се опитваше да пази в тайна от нея пристрастяването си към дамите, то Атина беше убедена, че царицата беше съвсем наясно с порочния живот, който той водеше, но нито веднъж не го бе упрекнала, както за прекомерната употреба на алкохол, така и за твърде честата му нужда от женско внимание.

Светозар беше пълна противоположност на брат си. Беше затворен, мълчалив и избягваше компанията на хората. Спеше по цял ден в стаята си, а нощем бродеше тихо из двореца. Определено той беше най-странният от цялото семейство и този, който най-малко я харесваше. Беше ѝ го показал многократно, както и мнителността си около историята ѝ.

Когато не беше в стаята си, Атина посещаваше кухнята, където се запозна с царската готвачка Иглика и нейната дъщеря Бианка.

Обичаше да сяда до прозореца с чаша чай в ръка и да слуша как Иглика разказва всевъзможни неща от детството на Калоян и страстта му към готвенето. Всичко, което Калоян бе научил за храната и нейното приготвяне, се дължеше на отзивчивостта на царската готвачка. Иглика бе повече от горда, че беше станала кулинарен ментор на един от принцовете и нейният личен любимец, бе изтъквала неведнъж пред Атина. Именно заради Калоян Атина чувстваше тази жена и дъщеря ѝ особено близки.

Иглика беше много сдържана, премерена и любезна жена. За разлика от нея дъщеря ѝ бе съвършено друг човек. Не спираше да дърдори, говореше високо, смееше се шумно и много често правеше неуместни и нетактични коментари. С гордост обявяваше, че е всезнайка и най-голямата клюкарка в царството. Твърдеше, че няма човек, когото да не познава. Атина вече се бе убедила, че това момиче знаеше всичко за всички.

Беше един от най-горещите летни дни. Атина отново беше в кухнята и седеше до прозореца с чаша освежаващ сок от плодове. Иглика се потеше над котлоните на печката, докато Бианка усърдно режеше зеленчуци. Гласът на дъщерята на готвачката пак гърмеше из цялото помещение. Днес Бианка бе решила да разкаже на Атина една забавна история не за кого да е, а за самата царица Савина.

– Значи, това се е случило във времето малко след като царицата се омъжила за царя – започна Бианка. – Било жарко лято, също като сегашното. Въздухът бил толкова горещ, че направо парел. Царица Савина се била излегнала в тронната зала на купчинка възглавници в един специално преустроен кът само за нея. Била заобиколена от слуги. Двама едри мъже, голи до кръста, стояли от двете ѝ страни, размахвайки огромни ветрила. Една робиня танцувала около нея, друга ѝ пълнена чашата със студено вино, а трета пускала в устата ѝ сочни гроздове. Изведнъж царица Савина погледнала с блеснали очи нагоре към мускулестите мъже, с лъщящи от пот голи тела, и тогава нашата хубостница въздъхнала: Ох, колко е тежко да бъдеш царица! – Бианка погледна към ококорената Атина и извика: – Представяш ли си я? Нахалницата мръсна! Било ѝ тежко, докато една камара народ ѝ слугували, а тя навярно копнеела да измени на царя.

– Момиче, замълчи! – извика ужасено Иглика. – Не се говори така! За тези хора не се говори така! Никога! Запомни го!

– Че защо? Аз просто разказах на Атина една истина за Нейно Величество „Ох, колко е тежко да бъдеш царица“.

– Замълчи ти казвам! – просъска Иглика, отиде до дъщеря си, хвана я за ръката и я разтърси. – Чуваш ли какво ти говоря? Затвори я тая уста! Как може да говориш така за нея? Та тя е царица, а ти си помощник на готвачката. Човек трябва да си знае мястото, нейното е на трона, а твоето в кухнята.

– Няма пък да си мълча. Не и когато съм убедена в правотата си – упорстваше Бианка.

– На въжето ли искаш да увиснеш, защото там ще се озовеш чуе ли те Савина какви ги говориш за нея? Тази жена е страшно докачлива и се обижда от най-малкото.

– Няма да ме чуе, спокойно. „Ох, колко е тежко да бъдеш царица“, никога не стъпва в кухнята, освен в случаите, когато идваше да изведе Калоян, влачейки го за ухото. Освен това, ако сега дойде ще я цапардосам с тази дървена лъжица и тя намига ще падне в несвяст.

Бианка грабна една дървена лъжица и започна да я размахва във въздуха. Иглика се стъписа от безумното поведение на дъщеря си и слисано се хвана за главата. Атина се разсмя, но само миг по-късно подскочи ужасена, изпусна чашата си и тя се пръсна на парчета по пода. Бианка и Иглика се вгледаха учудени в нея и бързо преместиха погледите си към мястото, където Атина се взираше. Лъжицата изпадна от ръцете на Бианка, а Иглика се вцепени.

На прага на вратата стоеше царица Савина с гневно присвити очи. Настана пълна тишина, докато Савина не проговори:

– Да, Бианка, тежко е да бъдеш царица! – Тя пристъпи напред към момичето. С всяка стъпка на Савина, Бианка сякаш се смаляваше от страх пред нея. – Ако смяташ, че е лесно да се оправяш в свят, в който си приклещен от едната страна от коварни вещици, а от другата от подли самодиви и наред с това ежедневно се грижиш за народа си от 500 000 души да бъде здрав, нахранен и в безопасност, то с радост ще ти отстъпя мястото си за един ден. Но ако не се справиш, моето царството вече няма да бъде твой дом.

– Царице, моля ви! – намеси се пребледнялата от ужас Иглика. – Момичето е глупаво. Не знае какви ги приказва.

– Тихо, Иглика! Сега разговарям с Бианка. Е, приемаш ли предложението ми?

Бианка беше забила поглед в пода и не проронваше нито дума. Савина я гледаше с омраза, примесена с присмех.

– Кажи нещо! – Иглика сръчка дъщеря си. – Извини се на Нейно Величество.

– Простете ми, царице – каза с треперещ глас Бианка. – Просто разказах на Атина…

– Шшшт! – прекъсна я Савина. – Спри дотук. Довечера ще те очаквам в покоите си, за да разкажеш и на мен тази тъй вълнуваща история.

– Царице, моля ви! – проплака Иглика.

Савина игнорира молбите на готвачката, обърна ѝ гръб и с широка неискрена усмивка погледна в Атина.

– Атина, мила, търсех те къде ли не. Шивачът те очаква, за да ти вземе мерки за сватбената рокля.

Савина изведе Атина от кухнята. Докато двете вървяха по коридора, царицата се обърна към нея с леден глас:

– Атина, казвах го на Калоян, сега ще го кажа и на теб. Нямаш работа сред слугите. Думите на готвачката бяха много точни – човек трябва да си знае мястото. И твоето не е в компанията на тези прости жени. И, Атина, това не е молба! Ясна ли съм?

– Да, царице – въздъхна Атина.

– Надявам се това да не създаде проблеми между нас.

– Не, царице.

– Радвам се, че двете с теб се разбираме така добре.

***

Вратите се отвориха и в покоите на царица Савина смутено пристъпи Бианка. Беше уплашена както никога досега. След като бяха останали само двете в кухнята, майка ѝ и беше толкова бясна, че за наказание започна да я бие безмилостно. През целия ден многократно ѝ бе повтаряла, че довечера, щом отиде при Савина, незабавно да застане на колене пред царицата и да моли смирено за прошка.

Савина седеше величествено в креслото си с чаша чай в ръка. Беше облечена в дълга червена рокля, впита в изящното ѝ тяло, а русата ѝ коса бе разпусната по раменете. Стаята, както обикновено, беше изпълнена със светлината на множество запалени свещи.

Бианка бе решила да послуша съветите на майка си. Щом доближи Савина, тя коленичи и изрече:

– Царице Савина, моля най-смирено да ми простите за днешната дързост.

Савина я гледаше с отвращение, сякаш момичето беше най-голямото нищожество на света. Мълча дълго, вперила пронизителните си сини очи в нея.

– Каква беше тази история, която днес разказа пред Атина? – Най-сетне тя наруши настъпилата тишина, говорейки с плашещо тих и спокоен глас.

– Просто история, царице. Разказва се от хората в царството.

– Хората? Аз чух ти да я разказваш, не хората!

– Това е само една забавна история, царице, нищо повече.

– Забавна? Странно, защо на мен не ми е смешно?

– Не съм целяла да ви обидя, Ваше Величество.

– Знаеш ли какво си мисля аз? Стоиш тук пред мен и изричаш думи, които майка ти цял ден ти е нашепвала в ухото, понеже безумно много я е страх да не увиснеш на въжето. Но теб като че ли не те е страх от това, макар и с бодри крачки да вървиш именно натам. Ти си самонадеяно момиче, дръзко и нахално.

– Не е така, Ваше Величество, искрена съм в извиненията си към вас.

– Провинението ти днес е огромно. И с него застрашаваш не само своята сигурност, но и тази на Иглика. Майка ти също може да пострада, заради твоето безразсъдство.

Бианка мълчеше без да пророни нито дума и гледаше ужасено в Савина.

– Извинението ти е неискрено, и за да ти простя, трябва да се постараеш наистина много. Само с коленичене и думи няма да стане. Понеже ти, Бианка, си една малка глупачка, която е забравила къде се намира, тази нощ аз ще ти го припомня. – Савина се изправи от креслото си и се извиси над коленичещото момиче. – Като прекара две нощи в леглото на Маламир вече взе, че се помисли за следващата царица, но си в голяма грешка, малката. Ти не си нищо повече от едно мимолетно развлечение на принца. Повтори го!

– Аз не съм нищо повече от едно мимолетно развлечение на принца – изрече Бианка с изпълнени със сълзи очи.

– Точно така! Започваш добре, но трябва да внимаваш да не стъпиш накриво. Една грешна стъпка и може да се окаже последната ти. А на теб ти предстоят още много крачки, които е необходимо да извървиш правилно, или по-точно е да кажа да пропълзиш след мен тази нощ, ако искаш да се смиля над теб и майка ти. Но преди това ще ти разкрия кое е най-важното нещо, което очаквам да изпълниш безусловно, за да заслужиш опрощението ми. В това царство аз съм светиня, Бианка, първа и единствена. Това, което направи днес пред годеницата на сина ми, говорейки с присмех за мен, е недопустимо.

– Съзнавам грешката си, царице.

– Нищо не съзнаваш все още, но ти предстои да осъзнаеш и запомниш всичко, и най-вече къде се намираме ние, царското семейство, и ти – дъщерята на готвачката. Често се хвалиш, че си най-голямата клюкарка в цялото царство, нали? Е, Бианка, имам специална задача за теб. Задача, която без проблем може да бъде изпълнена от една клюкарка. Искам да разкажеш на Атина за проклятията на принцовете.

– Не знам за какво говорите, царице – промълви смаяно Бианка.

– О, я престани! – Савина властно повиши глас. – Всички, които живеят в двореца, знаят за проклятията над децата ми, и ти не си изключение. Покорните ми слуги умело се преструват, че не си шушукат тайно за това, защото всеки е наясно какво го чака чуя ли, че са обсъждат проблемите на синовете ми. Но сега, Бианка, аз вдигам забраната си и ти давам изключителната привилегия да разкриеш всичко на Атина.

– Защо искате да направя подобно нещо, царице? Атина е годеница на принц Калоян, ако научи, ще се ужаси и навярно ще избяга оттук. Когато принцът се завърне ще бъде съкрушен.

– Именно! Атина е годеница на Калоян. Такава е ролята ѝ, но само засега. От самото начало не харесвам това момиче и не го одобрявам за жена на сина ми. Непреодолимият проблем е, че той е влюбен в нея. Ако аз действам решително и я изгоня от двореца, Калоян ще тръгне да я търси и щом я намери, тя ще му разкаже, че си е отишла заради мен. Тогава детето ми ще ме намрази, ще се събере с нея и губещата ще съм аз. Но ако Атина по собствено желание избяга ужасена, научавайки от своята загрижена приятелка истината за Калоян и братята му, дори и той да я открие, тя неминуемо ще го отблъсне. Калоян безспорно ще бъде наранен, но ще научи един изключителен урок и вече няма да ми противоречи, защото ще знае, че мама винаги е права. Бианка, твоята задача е да убедиш Атина да избяга ужасена оттук и никога повече да не желае да вижда сина ми.

***

Тази сутрин Атина се събуди още призори. Беше сънувала как Бианка коленичи пред царица Савина и я моли отчаяно за прошка. Но царицата беше непреклонна пред сълзите на момичето. Атина не помнеше двете какво точно си говореха в съня ѝ, но в съзнанието ѝ бяха останали две неща. Първото бе как Нейно Величество заявява, че не одобрява Атина за жена на Калоян, а второто касаеше принцовете и някакви тайни проклятия над тях. После Бианка започна да целува златните пантофки, в които бяха обути краката на Савина, а след това царицата сновеше напред-назад из стаята си, докато Бианка, облята в сълзи, пълзеше след нея на четири крака и целуваше земята, по която майката на Калоян стъпваше.

Атина седеше до прозореца в стаята си, гледаше в далечината и си мислеше дали бе възможно нещо подобно наистина да се бе случило с дъщерята на готвачката при снощното ѝ посещение в покоите на Савина. Нима царицата беше толкова обидена от онова, което Бианка разказа вчера, че да я накаже така жестоко?

И малко по-късно същата сутрин, когато Бианка пристъпи в стаята на Атина, бутайки една количка с храна (тъй като тя спеше до по-късно и пропускаше закуската на царското семейство, прислугата ѝ я носеше в стаята), годеницата на Калоян разбра, че всичко беше истина. Очите на Бианка бяха зачервени от плач, а устните странно подпухнали. Атина забеляза, че бъбривата иначе Бианка беше необичайно тиха днес.

– Бианка, добре ли си? – запита я загрижено Атина. – Как се отнесе царица Савина с теб?

Бианка я погледна, очите ѝ се изпълниха отново със сълзи и тя зарева с глас. Атина се спусна към нея и я прегърна. Двете седнаха на леглото и Атина пожела да чуе какво се бе случило снощи.

– Тази жена е чудовище, Атина – проплака дъщерята на готвачката. – Никой не ме бе подлагал на по-голямо унижение в живота ми досега. А си мислех, че мама се отнася лошо с мен, когато ме бие. Царица Савина не ме докосна и с пръст, но буквално ме унищожи с думите и действията си. Вече никога няма да бъда същата. Никога! Това семейство е откачено, Атина. Бягай оттук, докато не са постъпили и с теб по същия начин. Освен това принцовете… – Бианка замълча за момент, сякаш се колебаеше дали да продължи да говори или да спре дотук.

Атина гледаше съсредоточено в нея, подозирайки какво ѝ предстои да чуе.

– Освен това принцовете, Атина – продължи задъхано Бианка. – Те… те са прокълнати. Прокълнати са още с раждането си.

– Какви са проклятията им?

– При всеки е различно! Ще се ужасиш, ако разбереш. По-добре да замълча.

– Остави на мен да преценя това – настоя Атина.

– Маламир… Маламир е прокълнат да бъде змей. Той е онзи змей, който всяка зима броди из Змейовите планини. А Светозар… Той е обречен да живее като вампир. Затова през деня спи в стаята си, а през нощта се скита самотно из двореца. Но няма по-ужасно проклятие от това над Калоян. Твоят годеник, Атина, е омагьосан никога да познае любовта и всяка жена родена на тази земя, която стане негова съпруга е обречена на неизбежна гибел. Преди теб, Атина, Калоян имаше още три съпруги.

– Какво говориш, Бианка? – стресна се Атина.

– Истина е. Откакто той навърши осемнадесетгодишна възраст, всяка есен царица Савина му намира по една нова съпруга, за която той се венчае. Но още след първата им брачна нощ жена му бива погубена от него. Царица Савина го пази в дълбока тайна, но Калоян се превръща в свиреп звяр и убива жените си по ужасяващ начин. Атина, казвам ти всичко това, защото те харесвам и ме е грижа за теб. Преди да се появиш ти, царица Савина беше избрала нова жена на Калоян, някоя си принцеса Клариса. Избягай оттук и остави Калоян да се ожени за нея, а ти се спаси! Атина, обещай ми, че ще си тръгнеш оттук и ще се спасиш.

– Аз няма къде да отида, Бианка. Калоян е всичко, което имам – заяви Атина.

– Той може да те погуби, не разбираш ли? Не се ли страхуваш?

– Благодаря ти, че ми разкри това. Обещавам, че ще обмисля сериозно как да постъпя. Но не мога да си тръгна оттук, преди да говоря с него.

Бианка изглеждаше ужасена от отговора, който получи от Атина. Царица Савина вероятно щеше да бъде много, много бясна, че тя не бе успяла да накара момичето да избяга от двореца.

– И, Бианка – Атина се обърна към нея, преди тя да си тръгне, – ако ти и майка ти изпаднете в затруднена ситуация, винаги можете да се обърнете към мен за помощ. Дори и проблемът да е самата царица Савина.

Бианка я погледна учудено.

– Какво може да сториш ти срещу волята на царицата?

– Аз съм официалната годеница на сина ѝ. В момента съм в доста изгодна позиция и Савина ясно го съзнава (затова изпраща теб да ѝ свършиш мръсната работа – помисли си Атина). Ако ви създава неприятности, мога да ѝ се опълча.

– Благодаря ти, Атина, ти наистина си добра приятелка. Но няма да те намесвам в това. Готова съм да понеса последствията от думите си, каквото и да реши Савина.

– Аз вече съм замесена.

Атина мислеше дълго над информацията, която получи от Бианка. Макар да трябваше да се чувства шокирана, тя изпитваше необяснимо спокойствие и откри закономерна логика във всичко случило се през зимата.

Змеят, когото Калоян хранеше и милваше пред онази пещера, беше собственият му брат Маламир. Едва сега тя си обясни онова явно привързване между него и чудовището, което в онази нощ я бе тъй дълбоко озадачило. А вампирът с черното наметало, за когото той неловко бе отрекъл, бе другият му брат – Светозар.

А относно проклятието на самия Калоян, Атина се чувстваше раздвоена, и тъй като благодарение на съня си бе разбрала, че царица Савина не я харесва и се опитва да направи всичко възможно да я раздели от годеника ѝ, тя не бе сигурна доколко може да вярва на думите на Бианка. Изглеждаше ѝ невероятно Калоян да се е женил три пъти и да е убил и трите си съпруги. Определено изпитваше силно съмнение в истинността на третото проклятие. Царица Савина, която държеше Бианка в ръцете си, навярно би принудила горкото момиче да каже какво ли не, само и само да я ужасят. Атина реши да не вярва в думите на Бианка за проклятието на Калоян.

След като загърби мисията си, отказвайки се от откъсването на златната ябълка и отхвърли вещиците като свое семейство, Атина нямаше друг избор освен да остане заедно с Калоян, без значение какъв проблем тегнеше над него. Благодарение на учителка Персефона тя познаваше добре магията, и щом над годеника ѝ имаше такава, тя щеше да търси начин да я развали, но нямаше да се откаже от него, още по-малко пък да бяга от двореца. Нямаше да позволи на царица Савина да я раздели от любимия ѝ.

Няколко нощи след като Атина беше научила за проклятията на принцовете, тя се събуди от сподавен мъжки плач, който се носеше отвън в коридора. Все още беше тъмно. Тя скочи от леглото си, открехна леко вратата на спалнята си и надникна внимателно през процепа.

В другия край на коридора тя съзря царица Савина, облечена в дълга бяла нощница, да прегръща Светозар. Той бе загърнат в дълго черно наметало, а от лицето му се стичаше кръв. Царица Савина изглеждаше ужасена, докато той ѝ говореше през сълзи.

– Биха ме, майко! Бяха над сто мъже. Бяха ми устроили засада. Аз бях много гладен и реших да утоля глада си съвсем малко. Подходих невнимателно, те ме видяха как убих една овца и изскочиха вкупом, когато понечих да отпия от кръвта ѝ. Удряха ме с камъни, дървени колове, опитаха се да ме прободат с вили. Наричаха ме кръволок. Помислих си, че ще умра. Спасих се като по чудо.

– Спокойно, спокойно, вече си вкъщи, детето ми. Никой няма да те намери тук. Никой не ще ти навреди у дома – успокояваше го Савина.

Царицата беше пребледняла от страх, Атина никога преди това не я бе виждала такава. След като успокои Светозар, Савина нахлу в стаята на Маламир. Оттам с писъци изскочиха две полуголи момичета и смутени побягнаха по стълбите. С оглушителни крясъци Савина изведе Маламир в коридора при пребития Светозар.

– Писна ми от теб! Наистина ми писна от цялото ти безотговорно поведение! – Савина викаше срещу сина си. – Изобщо интересуваш ли се от нещо друго, освен самия себе си? Пуснах брат ти в селото с теб, защото ти обеща, че няма да го изпускаш от поглед. А погледни в какво състояние ми го връщаш. Целият е в кръв от главата до петите. Една разбесняла се тълпа го е подгонила и за малко не го е убила.

– Майко, той не е бебе, а аз не съм му бавачка! – озъби се Маламир.

– Как смееш? – изкрещя с цяло гърло Савина. – Всички знаем брат ти колко деликатен човек е! И трябва да го пазим. Всички трябва да се пазим един друг, ако искаме това семейство да продължи да съществува. Но ти вместо да проявиш отговорност като най-голям, отново си тичал след поредните парцалани.

– Майко, аз нямам вина, че съм греховно красив мъж и жените ме желаят.

Савина зашлеви Маламир, зашлеви го отново, и отново, и отново. Маламир безмълвно понасяше ударите на майка си, над двадесет, успя да преброи Атина.

– Майко, стига! Остави го, той не е виновен! – обади се по някое време Светозар.

Савина спря и през зъби заяви на Маламир:

– Ако тази нощ с брат ти се бе случило най-лошото, заради твоето нехайство, в момента щеше да си обезглавен.

Маламир мълчеше, а от очите му тихо капеха сълзи. Савина му обърна гръб, прегърна Светозар и го поведе към стаята му.

– А тези диваци ще видят, щом са посмели да ти посегнат. Ще удвоя данъците им, ще отнема имуществото им, ще съборя домовете им – нареждаше гневно Савина. – Ще им покажа какво е да живеят в пълна мизерия и нищета.

Още на сутринта Атина отиде в кухнята и заръча на Иглика да изпрати някого, който незабавно да ѝ намери четири вида билки от гората. Рецептата за тази отваря я нямаше в нито една магьосническа книга, но тя я беше научила от учителка Персефона.

„Ако някога изпаднеш в трудна ситуация и изпиташ силен глад, а наоколо няма нищо, с което да се нахраниш, най-лесният начин да утолиш глада си е като вземеш тези билки и си свариш „Всезасищащата отвара“. Няма глад на този свят, който да не може да се успокои с тази отвара“. – Беше ѝ казала учителката и ѝ бе показала как точно се приготвя.

До вечерта билките вече бяха налице и тя бързо приготви Всезасищащата отвара. Иглика и Бианка бяха озадачени от това, което тя правеше, но колкото и да любопитстваха, Атина не пожела да им разкрие нищо от триковете си. Тя прецеди получената течност в една голяма чаша и се отправи към стаята на Светозар.

Пристигна пред вратата му и почука, след като получи позволението му, Атина влезе при него. Стаята му беше тъмна. Завесите бяха плътно спуснати над прозорците, а той седеше унил в леглото си с посинено лице.

– Какво искаш пък ти? – озъби ѝ се Светозар, щом я видя.

– Приготвих ти ето тази напитка – каза плахо тя и я остави на масичката до прозореца.

– Нищо не желая, още повече пък от теб.

– Може все пак да се престрашиш и да я опиташ. Обещавам ти, че какъвто и глад да изпитваш, този чай ще го утоли. Може да не вярваш, но свойствата му са наистина чудотворни – каза Атина, след което се обърна и го остави сам в стаята му.

Светозар гледаше дълго в чашата с подозрение.

На следващата вечер той сам потърси Атина, за да му приготви още от същото. Не знаеше какво беше това, но снощи наистина бе притъпило натрапчивия му порив за кръв. Атина се усмихна и на драго сърце му приготви допълнително. На другата вечер също и на по-следващата.

– Откъде си научила рецептата за тази отвара? – попита я той, когато тя му поднесе поредната чаша в стаята му.

– Дойката, която се грижеше за мен, беше експерт по билките и ме научи на нея. Сякаш знаеше, че един ден ще ми потрябва. Именно чрез сока от тези четири растения оцелях в гората, преди да се натъкна на Калоян – излъга уверено Атина.

– А защо я приготвяш на мен? – попита я Светозар, като присви подозрително очи.

– А не искаш ли?

– Не съм казал, че не искам, попитах „защо“.

Атина се поколеба, но реши в крайна сметка да бъде открита с него.

– Знам за проклятията ви.

За момент Светозар се стъписа напълно, но след това отново се сдоби с предишната си високомерна увереност.

– Как научи?

– Бианка ми разказа.

– Ах, тази малка мръсна клюкарка – процеди през зъби той.

– Също така знам, че онзи мъж в гората с вампирските зъби, който ме нападна, беше ти.

– И след като знаеш не се ли страхуваш от мен?

– Сблъсквала съм се и с по-страшни неща – заяви Атина и реши да го пита за нещото, което не спираше да я измъчва: – Но искам да знам вярно ли е, че преди мен Калоян е имал и други съпруги?

– Да, вярно е.

– И какво се случи с тях?

– Предпочитам да сменим темата.

– Кажи ми. Искам да знам.

– Не желая да обсъждам това, Атина. Ако все още си решена да се омъжиш за Калоян, най-добре е да изчакаш, докато той се върне и поговориш открито с него по този въпрос.

– Трябва ли да се тревожа за себе си?

– Три думи. Говори с Калоян. С мен може да обсъждаш само моето проклятие. За което и да е друго се говори със съответния брат.

– Добре тогава, разкажи ми за твоето проклятие.

– Какво искаш да знаеш?

– Например от кого сте прокълнати?

– От вещиците, разбира се.

– Вещиците ли? – шокира се Атина.

– Да. Те са най-големите врагове на нашето царство. Понеже някога са били прокудени във вечно дъждовната гора и издигнатите бариери между световете до ден днешен ги държат затворени в нейните граници, вещиците нито за миг не спират да изпитват безгранична ненавист към основателите на новия свят в лицето на царското семейство. Опитите им да ни сразят са постоянни. Но трите им най-големи и най-съкрушителни удара срещу царството са в дните, когато аз и братята ми сме се появили на този свят. В първите минути след раждането ни, още преди майка ни да ни вземе за първи път в обятията си, вещиците изпращали по едно могъщо проклятие към царството на хората. Проклятията били предназначени да достигнат до новите царски наследници и както се досещаш, и трите се оказали напълно успешни. Злобата във вещерските проклятия била толкова силна, че дори магията на златната ябълка не успяла да ни защити. Мама е убедена, че макар всички вещици да имат принос към тях, проклятията са дело на самата вещерска царица и ще продължат да тегнат над нас, докато тя не умре или някой не я убие.

Атина се вцепени за дълъг момент. Разкритието, че не кой да е друг, а майка Ерида бе отговорна за нещастията на тези мъже я смути дълбоко.

– Значи ти си омагьосан да си вампир? – попита тя след продължително мълчание.

– Да живея като вампир. Има разлика.

– Каква по-точно?

– Например това, че в отличие от истинските вампири не съм студенокръвен и съм жив. – Той подаде ръката си към Атина, тя я докосна и почувства топлината ѝ. – Освен това не притежавам способността да превръщам другите във вампири, макар да разполагам с вампирски зъби. Иначе настъпват периоди, в които започвам да изпитвам остра нужда от консумация на кръв, но през останалото време се храня с обикновена храна като всички останали.

– Пиеш ли кръв от хора? – попита го Атина, като си спомни за историята с онази овца отпреди няколко нощи.

– Само от животни. Никога не съм вкусвал човешка кръв и не смятам да го правя и занапред. Чувал съм да разказват, че тя била най-вкусна, обаче веднъж опиташ ли я, ставаш силно зависим и непрестанно копнееш за нея. Безкрайно благодарен съм на мама, че когато проклятието започна да се проявява, тя бе неотлъчно до мен и ме предпази от това изкушение.

Фактът, че Светозар не пиеше кръв от хората, беше нещо, което се хареса силно на Атина.

– Предполагам, че светлината те дразни?

– Да, пречи ми през деня. Мога да излизам по залез или изгрев, когато тя е по-слаба, но лъчите на самото слънце зачервяват кожата и очите ми и започвам да изпитвам остра болка. Именно затова през по-голямата част от деня си съм в стаята си и спя, а през нощта будувам. Колко парадоксално за човек с име Светозар, нали?

– Мога ли да видя зъбите ти? – пожела Атина.

Светозар се поколеба за момент, но извади на показ вампирските си зъби. За първи път ги показваше на някого извън семейството си и това го накара да се почувства странно. Атина се протегна и ги докосна.

– Сега не ми изглеждат толкова страшни, колкото през зимата, макар че са изключително остри – отбеляза тя. – А кога научи за проклятието си?

– Прояви се за първи път, когато бях на шестнадесет години. Дотогава живеех като обикновено момче. Играех през деня с братята си, участвах в тренировъчните битки с мечове, учехме се да стреляме с лъкове и други такива. Калоян е ненадминат стрелец впрочем.

– Да, знам. Той вече ми каза – усмихна се Атина.

Без да си дават сметка какво точно се случи, но след този разговор между Атина и Светозар се зароди силно и трайно приятелство. Точно както бе предрекла мистериозната знахарка през онази нощ, а Светозар бе отхвърлил подобна възможност с лека ръка.

Реклами

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out /  Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out /  Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out /  Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out /  Промяна )

Connecting to %s