Легендата за Златното момиче
[Книга 1: Принцът, вещицата и последната златна ябълка]
Available for download | eBook: Pages 307 (2023 edition) 🆕
📖
(first published in 2018)
☀
Избрани моменти от книга 1 (2023 edition)
Chapter 3 – … Атина живееше в малка самотна кула, дълбоко навътре в гората, далеч от замъка на вещиците. Кулата беше обитавана само от нея и от учителка Персефона…
Стаята ѝ разполагаше с широк прозорец, който предлагаше зашеметяваща гледка към цялата вечно дъждовна гора. Дори черните върхове на трите кули на вещерския замък можеха да се видят оттук. Атина обичаше да се любува на тази гледка. Понякога се взираше с часове в заобикалящия я свят – обширна тъмнозелена гора, сиво небе и неспирен едър дъжд. Спомняше си за прочетеното в онези книги и се питаше как ли би изглеждал светът им, ако те също имаха слънце, луна и звезди. Дали щеше да бъде също толкова красиво, колкото и в представите ѝ?
Chapter 4 – За Калоян нямаше нищо по-отвратително от зимата, и то зимата в гората на Змейовите планини, където за четвърти път му се налагаше да изкара сезона тук. Студ, сняг, лед. Всичко би било повече от прекрасно, ако гледаше мразовитата зима зад стъклото на прозореца на спалнята си в двореца, където огънят в камината щеше да пламти игриво, той да държи интересна книга в ръка, а на масичката пред него да го чака чаша горещ, приятно ухаещ, чай, и докато прелистваше страниците на книгата си, да хвърля по един поглед през прозореца. Гледката на падащите снежинки, покривите на отрупаните със сняг къщички долу в селото и пушекът, излизащ от комините им, щяха да го карат да възкликва възхитено: „Ах, каква красота! Зимата е толкова прекрасна! Не разбирам защо повечето хора я ненавиждат?“
По този начин той виждаше зимата до своята осемнайсетгодишна възраст, гледайки я от прозореца на стаята си. Но сега, когато беше навън, в центъра на самата зима, усещаше студа, снегът се сипеше отгоре му, а ледът го караше да се подхлъзва и пада многократно, не откриваше нищо красиво и прекрасно в нея. Вече беше един от тези, които също я ненавиждаха.
Chapter 9 – Снегът се бе стопил напълно. Цялата белота, покриваща преди земята, бе изчезнала, заменена от мек зелен килим от наскоро поникнала свежа трева. Гората бе изпълнена с прекрасни разцъфнали цветя. Във въздуха летяха разноцветни пеперуди. Пролетта бе преобразила цялата гора, правейки я да изглежда по съвсем различен начин. Атина следваше Калоян силно развълнувана.
– Всичко е така прелестно и красиво – ахваше тя, докато смаяно изучаваше новия свят около себе си.
Скоро двамата достигнаха до една полянка, обсипана с множество пролетни цветя и спряха да отпочинат за кратко. Недалеч от тях ромолеше поточе с бистра вода. Игриви водни кончета кръжаха във въздуха наоколо. Атина седна в тревата, докато Калоян усмихнат започна да бере цветя, от които сплете един пъстър венец, който постави на главата на Атина.
– Така си още по-красива – каза ѝ той.
Атина се изправи, отиде до поточето и се огледа в отражението си във водата. Лъщящата ѝ на слънчевите лъчи меднокафява коса бе сплетена в дълга плитка, а шарените цветя на главата ѝ я правеха да изглежда като прелестна…
– Самодива – каза Калоян, заставайки до нея. – По-прекрасна си и от самодива.
Теодор Панов 